ЛИБРЕТО “МИСТЕРИИ В ДОЛИНАТА”

Под блясъка на светкавиците, преди повече от 2300 години, в подножието на тази Свещена за Траките планина, бил погребан Царят на Одрисите Севт III.
От тази нощ той се превърнал в Легенда, жива и до Днес…
Мистика, вяра, Живот на Земята, Живот Отвъд….
Тракийските Царе – орфици вярвали в Безсмъртието!
Мистериално познание…..
Пътят към Отвъд е Познание!…
…И когато Тракийския Цар ще помоли Великата Богиня Майка, която е Вселената, да му позволи да поеме Пътя към Отвъд, Тя ще трепне и ще се яви и тогава…
Обредното пространство тъне в мистичен полумрак. Под могъщо дърво – символ на древността и вечността, сякаш от собствената си “кожа” излиза Магьосницата – Главна жрица, която “дърпа конците” на всичко и диктува Съдбата! До края на ритуала ще откриваме присъствието и намесата й във всичко, което ще се случва.
Гласът на тишината преминава в ударни звуци. Магьосницата започва своя ритуален танц, запалва жертвените огньове и призовава верните си слуги, за извършване на Великия ритуал. Те пристигат безмълвно и постилат ритуален килим, с което обозначават Свещеното място, където ще се случи ритуала!
Ето го и Великия Тракийски владетел Севт III и неговата Царица – Одриската принцеса.
Над тях е Тя – Великата Богиня Майка – Вселената, която е призована от Севт III, за да го просвети и отведе по пътя му към Отвъд.
Пристига първата жена на Севт III, малаазийската принцеса – Береника и носи в дар на своя бивш съпруг – златно съкровище!
Дошло е време Владетелят да поеме Пътя! Великата Богиня майка дава плод Нар – символ на смъртта и живота, напоен с Божествената кръв.
Севт III изпива сока от плода!
Нарът е вкусен!
Това е знак! Това е началото на пътя!
Царят умира, но енергията му преминава Отвъд.
От същия този Съдбовен знак се ражда Новият владетел. Великата Богиня Майка му дава Обреден съд Ритон, пълен с вино – също символ на Божествената кръв.
Той пие!
Виното също е вкусно!
Така Наследникът е въведен в сан.
Севт III, вече умрял, присъства на собствения си погребален пир.
В погребално шествие, верните му поданици, отнасят тялото към Гробницата, където ще бъде положено.
Царицата пожелава да придружи мъжа си в пътя му към Отвъд.
Новият владетел я жертвопринася, чрез удар с ритуален чук. Жриците я полагат в носилка и я понасят към Гробницата.
Новият Цар се възкачва на престола и в негова чест започват пиршества, игри, състезания, боеве и плътски забавления. Цялото тракийско население празнува и се весели.
След победа във всички състезания и боеве, след тежка и мъчителна раздяла, Първият войн в Царството, принася в дар на Новия владетел, своята любима. Тя е избраната от всички! Тя е предопределена от Съдбата да бъде новата Царица.
Великата Богиня – майка я облича с ритуален плащ и Новият Цар я възкачва на престола.
Мисията на Магьосницата е изпълнена и всичко свършва.
Свършва и започва отначало.
Вечният кръг на Съдбата се затваря и продължава да се върти…
И всичко потъва в безвремието и вечността…