ИСТОРИЯ

Траките са индоевропейски народ, чиято история се проследява от началото на 3 хил. пр. Хр до 6 в. сл. Хр. на територията на Югоизточна Европа и северозападна Мала Азия.

Разцветът на тракийския политически живот и на тракийската култура се датира между 6 и 3 в. пр. Хр. В огромна Тракия най-известни са царствата на Трибалите, Гетите, Бесите и най-вече на Одрисите. На тяхна територия се намираме в момента. Ядрото на Одриското царство лежи по долините на реките Марица и Тунджа и включва планините Странджа и Сакар, както и Средногорието от Кабиле край Ямбол до източната планинска граница на полето на София.

Величието на одриския царски дом е описвано в къси разкази от древни автори. Много по-красноречиво го представят, обаче, съградените по династическа поръчка подмогилни гробници и храмове в “Долината на царете” от Казанлък на запад, както и изящните съдове от благороден метал, някои от които с царски надписи.

 Археологическите данни са най-сигурното доказателство, че след убийството на одриския владетел Котис I (383-359), нито Филип II, нито синът му Александър Велики са успели да подчинят одриските земи, владени от Севт III, най-вероятно син на Котис I.

Макар и в непрекъснато взаимодействие с гръцката и малоазийските култури, тракийската е твърде различна заради вярата в безмъртието. Пътищата за постигане на безсмъртие са два – един от тях е вярата във вечно умиращия и раждащ се наново тракийски бог Загрей, бог от Дионисов тип, а другият е достъпен само за посветените в тайнства аристократи, които се самоусъвършенстват с упование, че след смъртта си ще станат антроподемони.

Някои от подмогилните градежи в “Долината на царете” са именно храмове за посвещения на аристократиците-орфици и за тяхното обожествяване, други са играели ролята на вход към underworld, а не на гробници.

 Казанлъшката гробница е един от деветте паметника на UNESCO в България. Гробницата се свързва с одриския владетел Севт III.

Още преди Александър да издъхне във Вавилон през 323 г. пр. Хр. на историческата сцена се появява Севт. Той установява властта си със здрава ръка. Умел дипломат и отличен воин, той се възползва от съперничествата на наследниците на Александър Велики и отстоява владенията си. Неговият противник е блестящият командир в армията на Александър Велики, царственият Лизимах, който получава Тракия при делбата на Александровото наследство. Битките си Севт води понякога заедно с гръцките градове по Черноморското крайбрежие, но понякога и сам, в сражения на равен с равен. През последните двадесетина години на 4 и до началото на 3 в. пр. Хр. Лизимах е във военен конфликт със Севт III, но губи позиции и е принуден да ограничи властта си по крайбрежията с техния непосредствен хинтерланд.

Непреходните доказателства за силата и достойнството на Севт III са три паметника. И трите – със световна известност.

Столицата на Одриското царство в края на 4 и началото на 3 в. пр. Хр. е Севтополис. Царят я съгражда като типичен тракийски царски град-резиденция с дворец и светилище във вътрешната крепост, който днес лежи на дъното на язовир “Копринка” между Тунджа и Средна гора. Градът е съграден в открита местност и е на равнището на архитектурните постижения на ранната елинистическа епоха.

Ранно-елинистическият златен сервиз (датира се след смъртта на Александър 323 B. C до нашествието на Келтите 280 B. C.) от 9 съда с общо тегло 6 килограма и половина чисто злато, който е открит в Панагюрище, е дароприношение на Севт III в лоното на Великата богиня-майка. Царят заравя обредно ненадминатия образец на елинистическото златарство, за да извърши своето собствено сливане с “царицата-земя” и, като погине в нея да се роди наново от нея.

Куполната гробница в Казанлък е шедьовърът на архитектурата и живопистта от самото начало на 3 в. пр. Хр. Същевременно тя е изключително изразителен документ за вярата на тракийските царе-орфици в безсмъртието. Тази вяра се състои в мистериалното познание за пътя към отвъдния свят, което е познание за живота на Вселената и за пребиваването на енергията на посветения орфик в нея.